В такива моменти винаги започваха най-трудните уроци.
Бойси винаги правеше нова грешка, преди да стигнат до океана или сянката на палмите. Всяка неправилна реакция мигновено се наказваше, макар и с различни мъчения, сякаш Машината искаше да изясни кое от тях е най-ефективно.
Понякога лежеше плувнал в пот на леглото в болничната стая в станция, летяща в горните слоеве на атмосферата на Венера. Въздухът се бе превърнал в гореща мъгла. Анаеробни паразити разяждаха кожата му като с киселина, а гласът на Джули продължаваше да се чува от радиото.
Друг път се оказваше затиснат от камъни на тъмната страна на Меркурий. Огромна канара натискаше гърдите му и заплашваше да му счупи ребрата, по лицето му капеше ледена вода, наоколо пълзяха гигантски светещи червеи и жадно хапеха оголените части на тялото му. В тъмнината се носеше напевния глас на Джули, повтаряща слоговете, които той трябваше да възпроизведе.
Винаги, когато се връщаше при нея на брега на океана, тя го посрещаше усмихната. Прохладните й длани ласкаво галеха лицето му, в очите й блестяха сълзи.
— Знам, че ти е много трудно, миличък — шепнеше тя. — Но не се предавай и не забравяй какво трябва да постигнеш. Когато станеш посветен, отново ще бъдем заедно. Хайде да преминем към следващия урок. Ако се справиш добре, Машината ще ни разреши да се изкъпем.
При всяко споменаване на посвещаването той потреперваше. Беше достатъчно внимателен да не издаде страха си, но му се струваше, че Машината лесно ще го разобличи чрез хилядите сензори, покриващи тялото му.
Страхът от сливането все повече нарастваше и скоро стана по-силен от ужаса, който изпитваше от мъченията. Накрая страхът стана нетърпим и той започна да моли Джули да го освободи от капсулата.
Тя се засмя и безгрижно отвърна:
— На теб ти провървя. Аз трябваше да изучавам механиз по много по-сложен начин. Дори няма да усетиш колко бързо ще мине времето и ще станеш посветен.
Бойси не посмя да й каже, че точно от това иска да избяга.
— Тренажорът е като майчина утроба — продължи момичето. — Той ще преустрои твоите слаби, неправилни човешки реакции. Ще се научиш да реагираш бързо и точно. Когато се родиш отново и излезеш от него, ще бъдеш съвършена рожба на Машината.
Ган се постара да подтисне треперенето, а Джули радостно заяви:
— Сега ще преминем към съществителните. Вече си овладял основните принципи на анализ на езика механиз, който разглежда Вселената като процес. На практика механиз не борави с глаголи и съществителни, а с движещи се обекти. Помниш ли?
При спомена за разбитата ракета, анаеробните паразити и фосфоресциращите червеи, Бойси побърза да кимне.
— Например за всички обекти, съставени от твърда материя, има едно базово име. Допълнителните интонации показват аспектите като размер, форма, материал и предназначение. Но това не са истински съществителни — глаголните вариации винаги напомнят за процесите на движение и промяна. Затова всеки слог е едно завършено твърдение.
Усмивката й определено го дразнеше.
— Ако се стараеш, ще ни разрешат да се изкъпем…
И той се стараеше. Третият принцип на механизобучение не му оставяше право на избор. Но така и не стигнаха до водата.
Настъпи моментът, когато Джули и плажа изчезнаха. Усети как вятърът гали изпотеното му тяло.
Излезе от капсулата, облече комбинезона и с омекнали колене слезе по стълбата.
— Добър вечер, сър!
Младият лейтенант изглеждаше сънен — явно скучаеше.
— До утре, сър!
Бойси страстно желаеше никога повече да не се среща с този младеж и да не вижда тренажора. Искаше само да избяга колкото може по-далече — на Рифовете, при Карла Сноу.
Но го пазеха и не знаеше къде се намира.
След като изпълни нормата от гимнастически упражнения, Бойси се изкъпа с гореща вода, нареди се на опашката за вечеря, нахрани се и едва успя да се добере до койка, където се строполи, уморен до смърт.
Струваше му се, че току-що е заспал, когато го събудиха. Трябваше да стане, да се намаже с лепкавото желе, да си обръсне главата и да се връща в утробата на тренажора.
Дойде и денят, когато Джули Мартинит, по-точно нейният фантом, след поредния изпит се усмихна и съобщи:
— Ти заслужи сливането, Бойси. Готов си да се родиш отново.
Ган си прехапа устните, за да не изкрещи, че не иска. Запази мълчание, докато не усети свежия полъх на вятъра.
Без да разбира какво става, той осъзна, че лежи на койката. Не помнеше как е попаднал тук. Само чувстваше, че нещо не е наред. Усещаше във въздуха непозната, едва доловима миризма. До вратата някой пристъпваше от крак на крак, сякаш чакаше Бойси да заспи.