— Човек със златна кожа. Светил е. Успели са да го фотографират, но не и да го идентифицират. Не прилича на вас, но аз помислих…
— …че нищо не пречи да поговорите с мен? И да се опитате да ме превърнете в овен за жертвоприношение? Така, както ме набедихте, че аз съм ранил Сестра Делта Четири, нали?
Уийлър се канеше да възрази, но не намери какво да каже и само кимна:
— Да.
Бойси се изненада. Не очакваше подобно признание.
— И защо стреляхте в нея? За да отстраните свидетелите ли?
— Разбира се.
— Искахте да се отървете от мен, за да направите впечатление на Машината и на Планиращия, нали?
— Точно така.
— Но нещо ви е накарало да промените намеренията си — Бойси замислено гледаше генерала в очите. — Какво по-точно?
Само изпъкналите слепоочия и ситните капчици пот издаваха напрежение, обхванало Уийлър.
— Момичето оживя — продума той. — Тя разказа на Планиращия истината. Той доложи на Машината и…
— Какво стана?
— Машината се побърка. Даде заповед да бъда арестуван. След това поиска да арестуват Делта Четири, вицепланиращият на Централна Америка, охраната на Държавната Зала и дори самият Планиращ! Настъпи паника, наложи се да си пробивам път със стрелба. Успях да се добера до самолета, с който докараха момичето в щаб-квартирата, и избягах. Трябва да напусна Земята, Ган! Искам да ме придружите до Рифовете… Трябва да се скрия!
— От какво се страхувате, генерале?
— Когато излизах от Залата, убих двама човека. Единият от тях беше Планиращият.
Бойси Ган досега нямаше представа къде е разположен центъра за обучение. След като излязоха, той видя планинската стена на север и се досети, че се намират някъде в подножието на Хималаите. Хилядолетия наред в тази пустиня са скитали номади. Сега скалата беше разтопена и бе оборудвано летище. Под него се чуваше грохота на хидроелектроцентрала, която изглеждаше необичайно. Движеха се доста бързо към самолета, но Ган забеляза, че централата е разнебитена — по прозорците нямаше нито едно стъкло, самата сграда беше напукана. Сигурно вътре е имало мощен взрив.
— Не се оглеждайте — подкани го генералът. — Влизайте по-бързо! Вътре ви чака приятна изненада.
„Щом разрушенията и авариите са проникнали чак тук, значи мащабите им наистина са големи“ — помисли си Бойси.
И Звездната Рожба е виновен за всичко! Но кой е той? В главата му се завъртяха спомени — разтърсилото го сливане с Машината… схватката с пироподите в Държавната Зала… шокът от първата среща с Делта Четири… главозамайващият полет-падане от Рифовете до Земята… тайнственият отшелник Хари Хиксън…
Да-а… Доста бурно беше изживял последните месеци. Не забеляза кога са стигнали до самолета. Изкачи се след генерала по стълбата, влезе и се закова:
— Джули!
Обаче му отговори Сестра Делта Четири:
— Влезте. Затворете люка. Трябва да излетим незабавно. Получих заповед от Машината.
Генерал Уийлър реагира мълниеносно — затвори люка, с един скок се озова до момичето и дръпна от ръката й куба за свръзка.
— Глупачка! Каква заповед? Не разбираш ли, че Машината е полудяла? Вече не служи на Плана! Не можеш ли да разбереш какво става?
Посветената спокойно погледна генерала. Качулката й падна и Бойси видя същата пластина, каквато имаше и на собственото си чело.
— Аз служа на Машината — заяви Делта Четири. — Генерал Уийлър, вие сте предател и сте осъден на смърт.
— В такъв случай ти също си осъдена — Уийлър подхвърли куба на Ган и му поръча: — Наблюдавайте я, докато излетим. Трябва по най-бързия начин да се махнем от Земята.
Той влезе в кабината за управление, за да настрои автопилота, който трябваше да се погрижи за полета — да следи маршрута и да поиска разрешение за кацане, когато стигнат местоназначението.
Ган погледна куба за свръзка, след това и момичето. В специално отделение на черната кутия имаше шнур за сливане. Бойси видя блестящите електроди, които пасваха точно на отвора в челото му. Ако сега извади щепсела и го включи, отново ще изпита с нищо несравнимото удоволствие…
Изпитваше нужда да го направи. Вече прекрасно разбираше Джули, тоест Сестра Делта Четири. Нито един наркотик не можеше да се сравни с това.
Успя да подтисне желанието си и хвърли куба на пода, който веднага се обади. Бойси улови няколко познати фонеми. Вдигна крак и го стъпка като отровно насекомо. Проблеснаха искри и от устройството останаха само парчета.
— С това е свършено, Джули. Край на връзката с Машината.
Тя го гледаше мълчаливо. Очите й бяха тъмни и равнодушни.
— Нищо ли не искаш да ми кажеш? — не издържа Ган.