— Същата златиста светлина, генерале. Това е смъртоносно. Или… — спомни си за Хиксън, който уж бил умрял от фузоритна инфекция, а после се оказа, че е жив.
— Смъртоносно е — повтори той. — Това е фузоритна инфекция. Под микроскоп се виждат светещите фузоритни петънца в кръвта. Според доктор Сноу става дума за особен вид симбиоза, която е смъртоносна за хората.
— Фузорити, а? — проскърца гласа на Уийлър. — Значи пак тия проклети Рифове! Разбираш ли какво означава това? Звездната Рожба — ето какво! Сведенията ми се оказаха верни — той е някъде тук!
— Не е възможно. Претърсихме цялата станция.
— Нищо не открихме, генерале — повтори Делта Четири като ехо. — Освен мъртвите тук няма никого!
— Няма значение, той е тук. Ще го намеря и ще го заставя да ме заведе на „Общност“.
Ган си спомни за шума, идващ иззад масивната, заключена врата.
— Намерих някаква врата… Може зад нея да има нещо. Там открих телата…
— Напред! — извика генералът и се понесе в съответствие със собствената си заповед като задействан механизъм.
Бойси и Делта Четири го намериха в склада, където се съхраняваха консерви и незаписани магнитни ленти. Уийлър ровеше в запасите и отвреме навреме си подвикваше одобрително.
Обратният път дори и в слабото гравитационно поле на Меркурий беше изморителен и момичето спря по средата. Ган застана до нея и известно време се гледаха мълчаливо. Изведнъж се чу шум от гъсеничното шаси, което движеше съединителния шлюзов тунел. Звукът се предаваше през скалата и фундамента на станцията.
Значи имаше още един кораб или… техният крайцер се готвеше да излети!
Ган извика на момичето да го следва и побягна с всички сили.
Масивната врата, пред която лежаха мъртвите тела беше наполовина отворена, а труповете бяха изчезнали.
Генералът и Бойси без излишни приказки се заеха да обискират помещението. Гледаха под масите, зад апаратите, навсякъде.
— Изчезнали са — обобщи Ган.
— Изчезнали са — повтори и Уийлър.
— И откраднаха крайцера ви — добави трети глас.
Двамата мъже рязко се обърнаха. Сестра Делта Четири не си беше губила времето да търси, а беше влязла в съседната стая, където се пазеха най-ценните записи. Сега вътре имаше и нещо друго — младо момиче, което посветената побутваше пред себе си.
— Откраднаха кораба ви — повтори момичето. — Бяха трима. Отвориха вратата и избягаха.
Бойси почти не чуваше думите й. Мислеше за съвсем други неща — медна коса, лек загар, яркосини очи… толкова познато лице…
Момичето, което намериха в станцията на Меркурий беше същото, с което той се запозна преди няколко седмици на няколко милиарда километра от мястото, където се намираха сега.
Пред него стоеше Карла Сноу.
14
Помпите постоянно прекарваха въздуха през охладителната инсталация, но на хората им се струваше, че огромния диск на Слънцето ги изпепелява с непоносимата си светлина, сякаш се намират отвън върху повърхността на планетата.
Карла Сноу протегна ръка и докосна рамото на Бойси.
— Мислех, че си загинал — в гласа й личеше учудване. После погледна към Делта Четири, която търпеливо й разтриваше китките.
— Няма значение. Как попадна тук? Звездната Рожба ли те изпрати?
Карла замислено поклати глава:
— Не знам. Когато ти изчезна, аз тръгнах да те търся.
Генералът гледаше през един от телескопите и в този момент извика:
— Ето ги! Виждам злодеите! Намират се между нас и Слънцето!
Скочи към пулта, натисна един бутон и изображението на екрана се смени.
Видяха крайцера, с който пристигнаха. Вече доста се беше отдалечил и едва се различаваше на фона на звездите.
— Кой го управлява? — недоумяваше Бойси.
— Същите тия престъпници, които намерихме тук! Престорили са се на умрели и са похитили кораба ни!
— Генерале — искрено заяви Ган, — може би не ми вярвате, но аз не съм сбъркал. Те не се преструваха, наистина бяха мъртви!
— Тогава как… Вижте ги тия идиоти! Засилили са се право към Слънцето! Корабът не може да издържи температурата на фотосферата! Ще се самоубият!
Бойси се обърна към Карла.
— Защо си ме търсила?
Тя се изчерви и отмести поглед.
— Полковникът умря. Баща ми каза, че тази болест е опасна и закара тялото във Фрийхевън, за да проведе по-прецизни изследвания. Не знаеше какво е станало с теб. И аз не знаех, но… Помислих си, че ще успея да те намеря.
Сестра Делта Четири тихо стана, мина от другата страна и се зае да масажира втората китка. Карла продължи да разказва, без да поглежда към Ган. Крайцерът се приближаваше все по-близо до един приличащ на пипало протуберанс.