Тунелът, по който вървяха, отиваше право нагоре. След като минаха точката на смяна на поляризацията, пропаднаха в бездънна бездна. Накрая вестибуларните им апарати възприеха тунела като хоризонтален. В него духаше хладен ветрец, въздухът беше сух и миришеше на прах. От въздушния поток стените леко вибрираха.
Генералът беше изчезнал.
Ган забави ход и се опита да регулира дишането си. Въздухът беше разреден — по всяка вероятност старите цистерни бяха пред изчерпване. Огледа се и забеляза ситен надпис, който гласеше:
„Столова №3“
В тъмнината забеляза дълги маси. Тук би трябвало да се хранят членовете на екипажа.
Почака да дойдат момичета и им обясни положението:
— Генералът избяга. Страх ме е да си помисля какво ще се случи, ако се добере до пулта за управление на Машината.
Погледна към Карла. Личеше, че е разтревожена, но не за генерала, а за изчезналия пространственик. Очите на Делта Четири, прикрити от сянката на качулката, бяха все така безизразни.
— Ако тази Машина е поне наполовина толкова могъща, колкото земната — а аз съм чувал, че по нищо не й отстъпва, — Уийлър наистина би могъл да завоюва Слънчевата система.
— Какво трябва да направим? — попита Карла.
— Да се разделим и да открием генерала. Той разбира се е въоръжен, така че не се опитвайте да му пречите. Само извикайте по-силно и аз ще дойда.
— Вие също сте без оръжие, майор Ган — гласът на Делта Четири беше самото благоразумие. — Вие сте също толкова неспособен да се справите с него, колкото и ние.
— Това е моя грижа! Само го открийте… Какво има?
— Нищо, майор Ган — отвърна гласът изпод качулката.
— Не питам вас. Карла, какво става?
— Това не е опасно… Не се вълнувай, Бойси.
Ган изсумтя. Увереността на Карла го дразнеше.
— Не, Бойси, наистина. Не сме попаднали тук случайно. Изпратиха ме да ви доведа и… Щом Звездната Рожба ме е изпратил, той знае как да се справи с генерала.
— Нямам намерение да рискувам — мрачно заяви Бойси. — Карла, тръгваш по коридора. Джули, ти ще я следваш и ще проверяваш разклоненията. Аз ще огледам наоколо и ще ви настигна.
Беше пресякъл половината помещение, когато се сети.
„Тя не ме поправи, когато я нарекох по име. Интересно защо?“
Столова №1 и №2 бяха също толкова стерилно празни, както и №3. На това ниво нямаше нищо друго.
На горното ниво бяха разположени каютите на екипажа. Карла и Делта Четири сигурно са ги огледали. Бойси побърза нагоре, преодолявайки замайването от инверсията на псевдогравитационното поле. Далечният шум, който беше чул по-рано, стана по-силен, но така и не успяваше да определи източника му.
Разбра какво става чак когато стигна до врата с табела:
„Само за машинен персонал“
Зад металната врата жужеше и вибрираше загубеното копие на Планиращата Машина — тя продължаваше да работи! Или някой я беше включил отново? Дали генералът се е добрал дотук и я е задействал? И какво е намислил?
Бойси заудря с юмрук по вратата.
— Ей! — изкрещя той. — Отвори!
Отговори му равномерния, механичен шум.
— Отворете! Генерал Уийлър, зная, че сте вътре!
В ушите му прозвуча тих смях.
— Грешите, майор Ган!
Гласът на Планиращия… Откъде се взе?
Бойси рязко се обърна, но зад него нямаше никой.
— Продължавай, Ган — посъветва го гласът на М’Бана. — Напразно си губиш времето.
Коленете му омекнаха. Та М’Бана е мъртъв! И старият Планиращ също — нали Уийлър го е застрелял!
— Кой е тук? — истерично извика той. — Какви са тия фокуси?
Отговори викът на Карла Сноу.
— Бойси! Бойси! Къде си?
За разлика от призрачните гласове този се чуваше някъде отдалече.
Ган прекара длан по изпотеното си чело. Закачи пластината и си спомни за върховното удоволствие, което беше изпитал.
Макар и трудно успя да прогони спомена. Какво става с него? Да не би да полудява?
Гледаше тъпо към заключената врата. Толкова труд… и защо?
Спомни си думите на Карла, спомни си и брътвежа на полковник Зафар:
„Капан на съзнанието! Страхувайте се от тайните желания!“
На борда на „Общност“ се бе притаило Нещо, което умееше да прониква в човешкото съзнание и да го управлява със същата лекота, с която Карла се справяше с Бела.
Чу бързо приближаващи се крачки. Някой тичаше към него.
— Бойси! — беше Карла. — Добре, че те намерих! Генералът се опита да ме убие!