16
Светещият човек вдигна поглед от пулта и каза:
— Действие и противодействие. Удар и отблъскване. Въпрос и отговор.
Протегна ръка, натисна един бутон и тъмния екран оживя, показвайки изсеченото, бронзово лице на Уийлър. Сивите му очи светеха от радостна възбуда.
— Това е въпрос — каза Хиксън и се наведе над пулта.
— Само че аз няма какво да ви отговоря — заяви генералът. — Вие загубихте! Всички! Заедно с глупавата ви надежда за свобода!
Генералът ставаше все по-уверен в себе си. Карла се притисна към Бойси. Без да забелязва, той я прегърна. Двамата поглеждаха ту към екрана, ту към смъртоносните дула на лазерите.
— Вие сте жертви на романтична заблуда — Уийлър насочи пръста си към бутона за стрелба. — Донякъде ви разбирам. Животното, наречено човек, винаги се е опитвало да се отърве от дисциплината. А това не бива да се допуска, в името на общите интереси. Особено заради благополучието на човека, призван да мисли за всички като Цезар и като Наполеон. Заради мен!
Бойси почувства, че Карла трепери и я прегърна по-здраво. Само ако можеше да се добере до Уийлър! Или да имаше под ръка някакво оръжие! Златистото същество спокойно кимна, без да вдига очи.
— Търпях ви — продължи генералът, — защото не можехте да нанесете кой знае каква вреда. В миналото сам човек не е можел нищо да направи. Но развитието на технологията промени нещата. Появило се е ядреното оръжие, след това лъчевото. Крачка след крачка… Нараствали са възможностите на индивида, нараствал е и контролът над него.
Внезапно хладнокръвието изчезна от лицето на Уийлър и той се зачерви от гняв.
— Вие заплашвате този контрол! — извика той. — Планът на Човека ще се превърне в спукан балон. И Звездната Рожба държи иглата! Затова трябва да умре!
Човекът пред пулта запази мълчание. Малкият пиропод свистеше и от време навреме изпускаше дим.
— Човечеството е построило Планиращата Машина, за да автоматизира контрола над себе си! — нареждаше генералът с блеснали очи. — Сега тя се подчинява на мен! Вече един човек ще управлява човечеството с помощта на Машината!
Хари Хиксън вдигна глава и погледна към екрана, право в стоманеносивите очи на безумеца.
— А тебе кой те създаде?
Уийлър се отдръпна. Погледът му се размъти.
— Това е антипланов въпрос! В него няма смисъл! — твърдо заяви той и погледът му отново стана решителен. — Вие сте случайни елементи, които трябва да бъдат отстранени и аз ще го направя!
Бронзовата му ръка натисна бутона за стрелба.
Изстрел не последва.
Тънките дула на лазерите продължиха безмълвно да гледат към Бойси и Карла.
Генерал Уийлър сякаш вече не ги забелязваше. На лицето му можеше да се види радостта от триумфа, сякаш току-що е станал свидетел на голяма победа.
— Свършено е с тях — промърмори тихо той.
Стоманените дула безшумно се прибраха в гнездата, амбразурите се затвориха.
— Какво стана? — попита Ган с омаломощен глас. — Защо не ни уби?
Карла се размърда и Бойси видя, че я притиска прекалено силно в обятията си.
Хиксън вдигна глава и погледна към вратата, през която бяха влезли Ган и момичето.
— Генерал Уийлър ни уби — бавно произнесе той. — За него ние сме мъртви. Макар че продължаваме да съществуваме, това вече не го касае. Отсега нататък няма да се интересуваме от него.
— Хипноза? — предположи Бойси. — „Капан за съзнанието“ — полковник Зафар спомена нещо такова.
Хиксън не отговори. Продължаваше да наблюдава вратата.
Карла се измъкна от прегръдката на Ган и му каза:
— Ти си болен, Бойси. Знам какво изпитваш. Но скоро ще се почувстваш по-добре. Не се притеснявай за нищо. Сега сме в добри ръце.
Ган нищо не разбра. Погледна я учудено и внезапно почувства, че го тресе. Тридесет години не беше боледувал и точно сега да прихване някаква инфекция. Каква инфекция? Защо този въпрос му се струваше толкова важен? Момичето каза да не се притеснява…
Може би всичко това е един лош сън? Една халюцинация?
До слуха му стигна далечна музика, която се приближаваше. „Още една халюцинация“ — помисли той. Смътно си спомни времето, когато беше посветен, по-точно когато се готвеше за това.
Но ако това е халюцинация, тя е много мощна. След като проследи погледа на Хиксън Бойси разбра, че освен слухова тя е и зрителна!
В каютата влезе Сестра Делта Четири. Лицето й беше покрито от качулката, а върху пелерината се виждаше червената емблема на Машината. Настройваше камертоните, а в ръката си носеше някакво устройство. Беше куб за свръзка. Но не компактната черна кутия, а набързо сглобен уред, какъвто и Ган би могъл да направи след всичко, което научи в центъра за подготовка.