— Имам нужда от вода и малко храна.
— Ще уредим този въпрос. Ела.
Мъжът кимна и поведе Бойси към едно черно езерце. От жеста му дракончето едва не падна.
— Омър не обича чужди хора — подхвърли той през рамо. — Не се страхувай от него, но не прави резки движения. Омър е пиропод. Дете е, но понякога и те са опасни.
Ган мислено се съгласи. „Детето“ имаше доста зловещ вид, да не говорим за дима и огнения поглед… Стигнаха до брега — не можеше да се нарече езеро, а по-скоро локва, широка около четиридесет метра. По повърхността се носеха лениви вълни, характерни за слаба гравитация. Отсрещният бряг беше отвесен, изпъстрен с блестящи краища на минерални жили. Тук-там пейзажът бе смекчен от мъх и други растения. В подножието на стръмния склон се виждаше метален навес, защитаващ входа на пещера.
— Ето ни вкъщи — съобщи домакинът. — Добре дошъл, влез, разполагай се.
— Благодаря. Между другото, така и не се запознахме.
— Ами? Вярно, бе! Казвам се Хари Хиксън. А ти… — Ган отвори уста, но Хиксън го изпревари: — Ти си оператор-майор Бойси Ган от шпионската школа на Плутон.
Ган почиваше в пещерата на отшелника вече цяло денонощие. Из главата му се въртяха мрачни мисли. Как Хиксън е научил името му? Откъде би могъл да знае, че е завършил шпионската школа, а не е оператор на лазерни устройства?
Накрая заряза безплодните догадки и се зае да възстановява спортната си форма и да изучава обстановката.
Явно на кораба е прекарал повече време, отколкото си мислеше, защото беше успял да отслабне и да пусне къса брада. Хиксън го хранеше и се грижеше за него. Направи му легло от мръсни, вонящи одеала (не по-лошо от неговото собствено) и разделяше съдържанието на котлето, в което вареше нещо като мазно рагу. Храната беше груба, но обилна. Разнообразяваха я с корени и плодове. Червените ягоди имаха вкус на лимон и бяха незаменим източник на витамини — Хари постоянно изтъкваше този факт, а един вид лишеи съдържаше протеини.
Въпросът с храната беше решен. Хиксън беше преживял доста години на тази диета и се чувстваше отлично. Значи и аз ще издържа, помисли си Бойси. Току-виж успял да намери начин да се измъкне оттук…
А това можеше да стане скоро. Хиксън му каза, че съществува система за връзка, чрез която може да се извика помощ.
— Досега не се е налагало — обясни Хиксън. — Но когато имаш надежден тил, се чувстваш по-спокойно… Между другото, Бойси, тоя нашийник притеснява ли те?
Ган замръзна. Не беше усетил, че пипа обръча.
— Не много — тихо отвърна той.
— Мога да го сваля — добродушно предложи Хари. — Лесна работа. Поне стотина съм махнал.
Бойси учудено го изгледа.
— Велики План, за какво говориш? — гласът му звучеше сърдито. — Знаеш ли какво е това? Вътре има автовзривател, който може да се задейства от разстояние. При опит да се свали… — той направи с ръце движение настрани и нагоре, демонстрирайки действието на обезглавяващият заряд.
— Спокойно, знам за това. Стой мирен! Не ти, говоря на Омър. Стига си ръмжал, де! Изнервяш ме!
Стана, заобиколи Ган и застана зад гърба му.
— Най-важното е да седиш, без да мърдаш, Бойси. Ако мръднеш, сърди се на себе си. Омър, да те вземат дяволите! Прибери си ноктите! От яйцето го извадих, точно в тази пещера. Когато започне да нервничи, пуска нокти. А-ха, готово!
Ган почувства докосване по врата. Не виждаше какво прави Хиксън, но беше сигурен, че отшелникът не работи с инструменти.
Внезапно гърлото му се сви… След това нещо изщрака…
Обръчът падна на пода. Бойси инстинктивно отскочи. Беше пребледнял. Очакваше взрив, но такъв не последва.
— Спокойно, Бойси. Ще уплашиш Омър. Това чудо вече никога няма да гръмне.
Небрежно вдигна нашийника и го приближи до очите си, за да може да го разгледа по-добре на светлината на неугасващия диамантен кристал, който на Земята би струвал милиони.
— Майсторска работа — възхити се Хари. — Виж само колко детайли… Жалко, че вече не стават за нищо.
Захвърли обръча в далечния ъгъл и се обърна към Ган.
— Е? Готов ли си да отпътуваш?
— Къде? — отвърна Бойси след няколко секунди.
— Не се вълнувай, Бойси. Знам какво мислиш в момента — че трябва да бъда предаден на Машината за изследване. Нямаш и понятие как успях да сваля нашийника, но си убеден, че това е антипланова постъпка. Наистина е така. Аз съм антипланова личност. Нямам намерение да ти преча. Ето лазера ми — вземи го, сигнализирай, извикай помощ. Но добре запомни — няма да дойда с теб, Бойси Ган, схвана ли?
— Добре — съгласи се Бойси. Но нямаше намерение да се предава.
Отшелникът правилно описа желанията му, но се изрази доста меко. Честно казано, Ган искаше да заведе Хиксън в лабораториите на Плана по-силно, отколкото да се издигне в службата или да се ожени за Джули Мартинит.