Аннотация
Каква прекрасна пролет беше!
Тя опияняваше като вино, тя възбуждаше като радост, тя сродяваше хората така, както ги сродява щастието.
Четири години хората се страхуваха от небето, от което с вой и свистене налиташе смъртта. Четири години хората с болка разгръщаха вестниците, та нали даже и победите носеха нови загуби. Тревожно отваряха плътно затъмнените прозорци. Със страх отлепяха крайчеца на пликовете от фронта. Внимателно се питаха един друг за общите познати и приятели, защото навсякъде, навсякъде можеше да се чуе страшната и неумолима дума — смърт.
И ето, че за пръв път през тези години хората се убедиха, че небето отново е дивно чисто, че в него вече не плават уродливите, боядисани с черни кръстове кораби на смъртта. А опияняващият майски въздух нахлува в широко разтворените прозорци, без да внася със себе си миризмата на пожарищата. И хората дишаха с пълни гърди, опивайки се от въздуха, който сякаш беше събрал в себе си и сиянието на слънцето, и жизнерадостта на пролетта, и щастието на живота.
Комментарии к книге "И сам войнът е войн"