Аннотация

Петнайсетгодишният Константин е бунтарски настроен много талантлив пианист с необикновена чувствителност в безперспективната и контролирана среда на София през 80-те години. Опитва се да се справи с възрастното поколение в общество, в което за изразяването на откровеността често се заплаща висока цена. Прикован от милитаризма на музикалното училище за даровити деца през по-голямата част от деня, Константин тържествува над режима чрез своите малки бунтове като пушене, пиене, подигравки с властта и противопоставяне на учителите си при всяка възможност. Въпреки всичко той се упражнява в свиренето с истинска отдаденост, вдъхновен от произведенията на Шопен, Дебюси и Бах. „Вундеркин” е хипнотична и затрогваща книга със съзерцателния портрет на юношеската обърканост, която ни дава изящен и трагикомичен поглед за случващото се зад Желязната завеса в самия край на Студената война. Животоспасяваща се оказва благодатта на добрата музика.


Рядко се намира роман, който да е толкова музикален. Николай Грозни пренася своя читател в един водовъртеж от звуци. Всяка отделна глава, подобно на действие от една симфония, носи името на пиано шедьовър от романтизма. В това необятно стихотворение в проза с брилянтни описания пиесите на Шопен придобиват особена монументалност. И тъй като тук истинският смисъл на живота е да свириш прелюдиите на Шопен за себе си, страниците са наводнени от лиричност, която служи като антидот срещу идиотския и жесток свят. Със своя антураж от персонажи, карикатури на безумието, извращението и лъжите, циркът на живота действа като една непоколебима сатирична машина, чиято цел е да осмива обществения строй. - Тиери Гуинхът, Le Matricule des anges


Вундеркинд е дар за сетивата. Искрящата и проникновена проза на Николай Грозни се разгръща като музика, сякаш си е служил не с пишеща машина, а с роял. - Пати Смит


Обсебен от сакралното, Вундеркинд представлява психоанализа на комунизма. Битието, на пръв поглед подчинено на законите на материализма, всъщност се управлява от трансцедентни, свръхестествени сили, които обаче нямат нищо общо с божественото. Грозни, който в своите пророчески и гротескни видения понякога напомня на Гогол, описва една деформирана и изкривена реалност: светът на Константин се обитава от демони. Грозни нанася финалните щрихи на своята картина с алюзии от гръцката митология като Ереб и Харон. Константин, подобно на Николай Грозни, е един безнадежден романтик, за който изкуството е път на саможертва, водещ към абсолюта. Вундеркинд напомня, че тази сакрална роля на изкуството не е просто една суетна дума, един отживял идеализъм, принадлежащ към ХХ век. Напротив – дори и днес, изкуството въплъщава съпротивата срещу извращенията на тоталитаризма. - Дамиен Аубел, Transfuge


Николай Грозни получава музикалното си образование в училище „Л. Пипков“ и колежа „Бъркли“ в Бостън, а литературното – в престижния американски университет „Браун“. Прекарва четири години като монах в Дарамсала – седалището на Далай Лама в Индия, – където изучава будизъм и тибетски език. Завръща се в България, където с рожденото си име Николай Гроздински публикува сборника „Жития на безделници и пропаднали мистици“, както и двата романа „Някой омагьоса битието“ и „Да подремнеш в скута на голямата еднаквост“. През 2008 г. издателство „Ривърхед“ към „Пенгуин” – САЩ публикува „Крака на костенурка“ (мемоар за живота на Грозни в Индия), който е отличен от редакторската колегия на „Ню Йорк Таймс“, а през есента на 2011 г. в САЩ излиза романът му „Вундеркинд“ („Фрий прес“ към „Саймън & Шустър“), който е преведен във Франция, Швеция и Испания. Произведенията на Грозни са публикувани в изданията „Ню Йорк Таймс“, „Гардиан“ и „Сиатъл Ривю“.?